Непосилната лекота на битието – Милан Кундера

Отдавна четох “Непосилната лекота на битието”, толкова отдавна, че вече бегло си спомням съдържанието й. В такива моменти се радвам, че си имам едно приказно тефтерче, в което си записвам от време на време цитати от книги. Убедена съм, че много хора са чели точно тази книга и вместо впечатления и анализи, които така или иначе ми идват с много зор, ще споделя 5 цитата, които прилежно съм си отбелязала докато съм я разлиствала.

“Да живееш в истина, да не лъжеш нито себе си, нито другите, е възможно само при условие, че живееш без публика. В мига, в който се появи свидетел на постъпките ни, ние щем не щем, се приспособяваме към наблюдаващия ни поглед и вече нищо от онова, което вършим, не е истина. Човек, изгубил своята интимност, е изгубил всичко.”

 “Уникалността е скрита в непредвидимото, което крием. Ние можем да си представим само онова, което е общо за всички хора. Индивидуалността обаче е онова, което не може да се отгатне и предвиди, онова, което тепърва предстои да бъде разкрито, извадено на бял свят, завоювано.”

Непосилната лекота на битието

“Всички изпитваме неоходимост някой да ни гледа. Можем да бъдем разделени на четири категории в зависимост от това, под какъв тип поглед искаме да живеем. Хората от първата категория обичат да бъдат следени от погледа на безкрайно множество безименни очи. Втората категория са онези, които, за да живеят, се нуждаят от погледите на множеството познати очи. Следва третата категория хора, които изпитват нужда постоянно да са пред очите на любимия човек и накрая идва четвъртата категория, най-рядката. Тя обхваща онези, които живеят под въображаемия поглед на отсъстващи хора. Това са мечтателите.”

“Кокетството е поведение, което цели да покаже на другия, че близостта е възможна, но тази възможност в никакъв случай не е сигурна.”

“Защото да обичаш, означава да се откажеш от силата си.”

• АДИ •
 FACEBOOK • INSTAGRAM • BLOGLOVIN • PINTEREST