Синята брада на Амели Нотомб

Да се пише за книга е трудно. Книгата се чете.

За да се мотивира човек да чете повече книги помага писането за тях, е така като бележка за миналото, за спомен за прочетеното, за изживяното. След последната страница е приятно да побездействаш и да оставиш усещанията от книгата да се утаят в съзнанието ти. Затова няма да бързам с писането, нека само дойде дори и късно. Късно и по нощите.

Вече минаха няколко дни от както прочетох “Синята брада” на Амели Нотомб. Още помня детското, което даваха когато бях малка по телевизията по приказките на братя Грим. Синята брада и тогава си беше зловеща, но и тогава не ме спираше да искам да разгадавам тайни.

Същата е и Сатюрнин. Тя е млада преподавателка в университет, която заживява под наем в Париж в дома на един, по български да си го кажем, крийпи аристократ – Дон Елемирио. Човек, чието самодоволство би трябвало да бъде облагано с данък. Отрича света и създава свой собствен в рамките на една тайна стая, която няма ключ и отварянето й е въпрос на доверие.

Книгата е толкова цветна колкото е и тъмна. Сатюрнин не трябва да влиза в стаята. Първоначално и не иска. Следват обаче дълги вечерни разговори Дон Елемирио, който омагьосва с интелектуални битки, овкусени от скъпи блюда и поляти с шампанско.

Казват, че цветовете са усещане, предизвикано от светлината, но в тази книга е обратното. Всички цветове се смесват и остава само черно.

“Синята брада” на Амели Нотомб е чудесна за бързо четиво между други книги. Както зърната кафе в магазин за парфюми.

Синята брада Амели Нотомб корица книга

“Хората са скучни. Но с някои от тях любовта е възможна, а тя не омръзва.”

“Когато влюбването е вече факт, човек започва преговори със себе си с цел да разбере дали може да си позволи да изживее подобен абсурд.”

“Изобретателят на шампанското розе е направил обратното на онова, което са се опитвали да постигнат алхимиците – превърнал е златото в сироп от нар.”

“За вкус и цвят не се спори.”

“Човек може да обича злото, това е.”

  • Pavlina Ornik

    Определено пробуди интереса ми и вече искам да я прочета. 🙂