200 страници спокойствие – The Calm Book

Хората влизат в книжарниците и си харесват книги, така е прието. Но от време на време става и обратното. Влизаш, вървиш и имаш чувството, че някой те гледа. Оглеждаш се и очите ти мигом се срещат с една гордо изтипосана на поставчица книга, която веднага те привлича с една проста думичка, към която се стремиш от както времето реши, че трябва да си възрастен – The Calm Book. Calm the mind, change the world. Толкова простичко, минималистично и синьо. Така изглежда магическата книжка, за която ще си говорим сега.

Вътрешното спокойствие е нещо, което като повечето неща, оценяваш чак когато загубиш. Покрай всички геройства, които искаме да правим, мултитасквайки живота ни, някъде по пътя се забравяме. Искаме да вършим много, да отмятаме задачки, да чекваме списъци, да действаме на колкото се може повече фронтове. Няма лошо, само че така правим много неща половинчато и нито едно наистина като хората. Нека се спрем за малко, дори за повече и преосмислим накъде, как и защо. Повече mindfulness и по-малко multitasking.

Книгата е разкошна и може да си я разглежда човек с часове и чаша топло чайче. Накратко за повече дзен моменти:

  1. Събуй чорапите и пощъпай бос на някоя зелена полянка
  2. Гушни или си поиграй с дете/животинче
  3. Погледай облаците
  4. Топни се в топла вана
  5. Поспи гол в чисто нови меки завивки
  6. Разходи се в гората/парка/улицата
  7. Цункай/гушни някого
  8. Отиди на пътешествие в нов град за седмица/две
  9. Използвай по-малко телефон/лаптоп/тв
  10. Пий повече чай

Бонус освен книгата има сайт calm.com и app , в които можеш да релаксираш за 5-10-20 минути с успокояващи звуци и картинки.

P1230784 P1230787

Непосилната лекота на битието – Милан Кундера

Отдавна четох “Непосилната лекота на битието”, толкова отдавна, че вече бегло си спомням съдържанието й. В такива моменти се радвам, че си имам едно приказно тефтерче, в което си записвам от време на време цитати от книги. Убедена съм, че много хора са чели точно тази книга и вместо впечатления и анализи, които така или иначе ми идват с много зор, ще споделя 5 цитата, които прилежно съм си отбелязала докато съм я разлиствала.

“Да живееш в истина, да не лъжеш нито себе си, нито другите, е възможно само при условие, че живееш без публика. В мига, в който се появи свидетел на постъпките ни, ние щем не щем, се приспособяваме към наблюдаващия ни поглед и вече нищо от онова, което вършим, не е истина. Човек, изгубил своята интимност, е изгубил всичко.”

 “Уникалността е скрита в непредвидимото, което крием. Ние можем да си представим само онова, което е общо за всички хора. Индивидуалността обаче е онова, което не може да се отгатне и предвиди, онова, което тепърва предстои да бъде разкрито, извадено на бял свят, завоювано.”

Непосилната лекота на битието

“Всички изпитваме неоходимост някой да ни гледа. Можем да бъдем разделени на четири категории в зависимост от това, под какъв тип поглед искаме да живеем. Хората от първата категория обичат да бъдат следени от погледа на безкрайно множество безименни очи. Втората категория са онези, които, за да живеят, се нуждаят от погледите на множеството познати очи. Следва третата категория хора, които изпитват нужда постоянно да са пред очите на любимия човек и накрая идва четвъртата категория, най-рядката. Тя обхваща онези, които живеят под въображаемия поглед на отсъстващи хора. Това са мечтателите.”

“Кокетството е поведение, което цели да покаже на другия, че близостта е възможна, но тази възможност в никакъв случай не е сигурна.”

“Защото да обичаш, означава да се откажеш от силата си.”

• АДИ •
 FACEBOOK • INSTAGRAM • BLOGLOVIN • PINTEREST

Мъжете и готвенето – 104 рецепти на Манчев и Шишков от Lidl

Хитрушите винаги намират начин да прикрият неуменията си в кухнята. Le fiance отдавна ме е избавил от кулинарните мъки, които за него всъщност са голям кеф. Почти всеки, който ме е виждал в кухня, ме съветвa в името на оцеляването ми да си намеря мъж, който умее да готви. Mission accomplished!

Да готвиш е умение, което всеки трябва да има. Общото разбиране е, че при жените е по default и това някак го превръща в задължение, а не в избор. Точно за това толкова се възхищавам на мъже, които готвят, защото е по желание и това го прави един наистина приятен процес. Имах възможността да готвя с 2-ма от най-добрите шефове в България – шеф Манчев и шеф Шишков и ме заразиха с усета и вниманието, с които приготвят храната. 

Бъдещето е на отговорните

“Не всички печалби са еднакви. Печалбите, включващи социална цел, представляват по-висша форма на капитализъм. Такава, която създава позитивен цикъл на компанията и обществен просперитет”
– Майкъл Портър, Harvard Business School

Корпоративна социална отговорност всъщност означава компаниите да работят добровoлно, саморегулирано, без да са принуждавани от закона, за постигане на социални и екологични цели в рамките на техните ежедневни бизнес дейности. Различните измерения, които тази отговорност може да има е към обществото, околната страна, човешките ресурси и обучения.

Защо трябва да комуникираме своите КСО дейности?

По-често малките и средни фирми у нас не комуникират никак или съвсем оскъдно споделят за своите КСО дейности. Понякога от незнание, друг път от свенливост и скромност, трети път от липса на ресурс или от игнориране ролята на комуникациите в цялостното развитие на фирмата. Друг път считат, че комуникирането на тези дейности е присъщо само на големите фирми, не е за малките.

Истината е, че в днешно време бизнесът, без значение от неговия размери, има нужда от позитивни комуникации, за да се развива устойчиво. Освен, че помагат на другите, обществото като цяло и природата, компаниите по този начин имат възможност за още контакти на брандовете си и техните публики, в допълнение дават и добър пример на другите фирми, комуникирайки проектите, които са реализирани.

Синята брада на Амели Нотомб

Да се пише за книга е трудно. Книгата се чете.

За да се мотивира човек да чете повече книги помага писането за тях, е така като бележка за миналото, за спомен за прочетеното, за изживяното. След последната страница е приятно да побездействаш и да оставиш усещанията от книгата да се утаят в съзнанието ти. Затова няма да бързам с писането, нека само дойде дори и късно. Късно и по нощите.

Вече минаха няколко дни от както прочетох “Синята брада” на Амели Нотомб. Още помня детското, което даваха когато бях малка по телевизията по приказките на братя Грим. Синята брада и тогава си беше зловеща, но и тогава не ме спираше да искам да разгадавам тайни.