Къде да спим в Барселона

Млади и зелени при първите ни пътешествия във Флоренция, Загреб, Любляна и Амстердам с le fiancé, който по времето беше само le boyfriend, спахме главно в хотели. А rookie mistake!

Когато решихме обаче да пътуваме заедно с моите родители в Барселона ни трябваше по-голямо местенце. Така започнахме да търсим в Airbnb, от тогава правим само така. Супер удобно и лесно е и колкото по-рано започнеш да търсиш, толкова повече опции имаш.

Имаме супер късмет с местенца и винаги сме случвали на страхотни локации в центъра или с директен транспорт до там, със свестни хазяи и на доста добри цени. В Барселона (цък) към момента е най-доброто ни попадение и искам да предам нататък положителния опит и да съм от полза, на който ще пътешества натам.

Къде да спим във Виена

Планирането на пътешествията е почти толкова приятно колкото и самите те. Особено когато всичко се планира с няколко месеца напред. С le fiancé започваме подготовката около 6 месеца по-рано и така имаме много повече опции къде да спим, местата са още свободни и самолетните билети са много по-евтини. Така направихме и за пътуването ни във Виена.

Първоначално при първите ни пътешествия във Флоренция, Загреб, Любляна и Амстердам спахме в хотели, но в Барселона решихме да пробваме Airbnb и от тогава си търсим местенца за спане само така. Супер удобно и лесно е и колкото по-рано започнеш да търсиш, толкова повече опции ще имаш.

Най-важният критерий за избор е локацията. Трябва да е близо до центъра или да има спирка на транспорт директно до центъра. Това е много важно, защото ти спестява най-ценния ресурс по време на пътешествие – времето. Оценява се особено високо вечерите и то от краченцата, които цял ден са обикаляли забележителности.

Второ по важност при нас е цената. И двамата предпочитаме да инвестираме средствата си в преживявания, искаме да прекарваме възможно най-много време навън когато сме в нов град и така квартирата се превръща единствено в място за спане. Стига да има удобно легло и да е чисто, we’ll be just fine.

Във Виена опциите бяха много и имахме късмет да намерим едно разкошно студио точно до реката. На 5 минути от него има спирка на метрото, с което се стига до центъра за нула време. Самата сграда е до парк с църква от едната страна, а прозореца гледа точно към Дунав и бизнес частта на Виена.

Точно до входа има Penny market, който обаче както всички останали супермаркети в повечето европейски градове затваряше прекалено рано за нашите навици – в 18 ч. или макс в 20 ч. Но е много удобно сутрин да минеш и да напазаруваш за вечерта и да не трябва да мъкнеш торбите от центъра до вкъщи.

Всичко беше изключително чисто, имахме си кухничка с всичко необходимо и жената, с която си комуникирахме беше супер мила. Единственият минус на местенцето е шума през нощта. На няколко пъти се събуждаше дори le fiancé, който по принцип спи като круша и нищо не може да го събуди, а аз спах с тапи за уши 😀 С изключение на това, всичко останало беше перфектно и сме много доволни от студиото.

20160524_162418 20160524_162443

По улиците на Виена

Всяка година през май с le fiancé стягаме багажчето и запрашваме нанякъде. Тази година дестинацията е Виена. Отидохме за 9 дни и както винаги сами си организирахме всичко. Събрахме много полезен опит, който ще споделя заедно с цялата ни програма ден по ден с най-готините забележителности, които задължително трябва да се видят.

Взехме си карта за всички музеи (Vienna Pass), за която ще пиша по-подробно, ако искате. Но преди това – ето малко разкош от улиците.

20160529_153024 20160529_14135020160526_194726 20160525_185728Любимо местенце за почивка между музеите ни стана така нареченото MQ площадче (Museum Quartier), на което вечер имаше мини концерти, пикници на паветата и големи сини формички, на които лежерно може да полегнеш. Le fiancé си навехна единия крак и увеличихме броя на почивчиците, което беше много добро решение. Обикновено гледаме да видим възможно най-много неща, но понякога трябва малка пауза между различните места, за да улегне всичко в главата ти и да можеш да се насладиш и да запомниш всичко видяно.

Как да летиш отдолу нагоре – Aerodium Bulgaria

Напоследък изобщо не ме свърта на стола и се възползвам от всички техники за съвместяване на активния живот с офисния. По повода се гмурках, излизах от заключени стаи със загадки, пътувах насам натам и дори! започнах да тичам вечер. В офиса пък си спретнах лекинко една инсталация, която ми позволява да работя права на лаптопа през голяма част от деня. Колегите много се забавляваха първоначално, но усещам, че скоро ще имам последователи. Освен, че изглежда юбер сладко, работенето прав действа като чаша кафе на тялото ти и те кара да се чувстваш по-енергичен, свободен и определено по-продуктивен.

След цялата работа с осемчасовото седене в офиса на човек му се ще да се мята и да хвърчи свободно през останалото време, така че когато получих предложение да ме водят да летя, веднага приех. Надали съм единствената, която има нужда от по-освобождаващи начини да релаксира, а летенето е перфектната активна релаксация и когато знаеш, че е безопасно адреналинът е в балансирани количества. Технологията на щастието според мен се крие именно в баланса – да намериш нещо, от което няма да умреш от страх, но ще те изкара от зоната ти на комфорт и да те накара после да кажеш искам пак.

Стандартното летене от горе на долу ми се струва too much за моето заешко сърчице, но във въздушен тунел Aerodium всичко е 6. Навсякъде около него е мекичко и има мрежи, така че е напълно безопасно и няма нужда от преварителен опит. Преди летенето има инструктаж, загрявка и докато летиш до теб има опитен инструктор, който следи всичко да мине перфектно. Може да се лети по всяко време, дори да вали, дори да е зима. Даже е по-добре когато въздухът е студен, така че приведстаме есенното захлаждане и отиваме да ставаме птици – разред Aerodium. Фиууу.

Pepsi ме предизвика да се гмуркам с акваланг

“Don’t limit your challenges, challenge your limits.”
― Jerry Dunn

Магията започва там където свършва зоната на комфорт, там където се чудим дали ще имаме достатъчно сили да успеем. Сигурността е топла, уютна и спокойна и всички се стремим към нея, но често ни прави скучни и мързеливи.

През далечната 2009 le fiancé ми подари полет с парапланер. Макар високото да не ми е любимото място, бях решила да литна в негова чест. За зла участ, дни преди това паднах тичайки за рейса *кхъм clumsy much* и колената ми изобщо не реагираха добре при срещата с паважа. Седящя със стичаща се кръв по краката ми, но победоносно, че все пак съм успяла да хвана рейса, се замислих защо таквоз здраво и хубостно момиче като мен ще ходи да се трепе с парапланер и се отказах. Минаха дни, колената ми се оправиха, но геройски вид ми придаваха само белезите върху тях. Вътрешно си бях бъзла.

Затова когато Pepsi ме предизвика това лято да се гмурна с акваланг в Черно море реших, че това е моят шанс to redeem myself в очите на le fiancé. И така отпътувахме към Слънчев бряг, където беше кулминацията на кампанията #pepsichallenge, която мотивира своите фенове да излязат от зоната си на комфорт и да поемат поне едно предизвикателство.