Pepsi ме предизвика да се гмуркам с акваланг

“Don’t limit your challenges, challenge your limits.”
― Jerry Dunn

Магията започва там където свършва зоната на комфорт, там където се чудим дали ще имаме достатъчно сили да успеем. Сигурността е топла, уютна и спокойна и всички се стремим към нея, но често ни прави скучни и мързеливи.

През далечната 2009 le fiancé ми подари полет с парапланер. Макар високото да не ми е любимото място, бях решила да литна в негова чест. За зла участ, дни преди това паднах тичайки за рейса *кхъм clumsy much* и колената ми изобщо не реагираха добре при срещата с паважа. Седящя със стичаща се кръв по краката ми, но победоносно, че все пак съм успяла да хвана рейса, се замислих защо таквоз здраво и хубостно момиче като мен ще ходи да се трепе с парапланер и се отказах. Минаха дни, колената ми се оправиха, но геройски вид ми придаваха само белезите върху тях. Вътрешно си бях бъзла.

Затова когато Pepsi ме предизвика това лято да се гмурна с акваланг в Черно море реших, че това е моят шанс to redeem myself в очите на le fiancé. И така отпътувахме към Слънчев бряг, където беше кулминацията на кампанията #pepsichallenge, която мотивира своите фенове да излязат от зоната си на комфорт и да поемат поне едно предизвикателство.

Тотално неподозиращи какво ни чака се хихикахме преди обучението да започне. И докато на лицето на le fiancé е замръзнала доволна усмивка, кака ви Ади изведнъж се сеща, че има фобия от русалки! *see photo below*

Ади Василева Филип Миразчийски

Вече бяхме подписали документите, в които потвърждаваме, че нямаме ни болести, ни кариеси и беше късно да се отказваме. Облякохме неопрена, сложиха ни тежести около коремчетата, наметнахме кислородната бутилка и с грациозна стъпка се затаралянкахме към плажа. Успокояваше ме едно – това, че не мога да плувам значи, че поне ще потъна по-лесно.

Pepsi Challenge Ади Василева Филип Миразчийски море почивка предизвикателство черно море  гмуркане Pepsi Challenge Ади Василева Филип Миразчийски море почивка предизвикателство черно море  гмуркане

Единственото хубаво нещо при първото влизане беше, че с това костюмче и чорапки не усещах студа на морето и допира на водораслите по кожата ми. Останалото беше тежко. Бяхме група с le fiancé и прекрасният организатор на цялото приключение – Владо. Всички се държарме за ръце и се опитвахме да дишаме под водата. Това се оказа не лесна задача заради вълните, камъните и липсата на всякаква координация от моя страна. Обзе ме лека паника и реших да се завърна на сушата. Доцопах, свалих тежестите и екипировката и седнах на пясъка.

След малко доплуваха моите хора и инструкторът, невероятно милият Пламен, ми предложи да пробвам пак, този път частен урок. Влязахме отново в морето и малко по малко започнах да свиквам. Най-важното е да дишаш бавно и дълбоко, само през устата и на всеки няколко метра да изравняваш налягането в ушите си. Отпускайки се, започнах да виждам всичките малки рибочета и медузки, които щъкат около нас. Заслушах се и колко е тихо, наистина тихо. Чуваш само звука на балончетата, които излизат когато издишаш. Обзема те някаква неземна дзен магия и забравяш за света на сушата и всичките му глупости. Идилия. Излязох нахилена, горда от себе си и благодарна за това, че имаше кой да ме подкрепи да опитам пак.

Затова, ако четеш това, тези думи са за теб – не занижавай собствените си очаквания към себе си, ти можеш всичко!

Снимки: RainmakerTom

• АДИ •
 FACEBOOK • INSTAGRAM • BLOGLOVIN • PINTEREST