Дари коса, подари перука

Цял живот се изживявам като абаносовия вариант на Рапунцел и вея коси до кръста, къпя се с часове, суша се с дни и се реша с години. Косата ми винаги е играла голяма роля в социо-културния ми живот като започнем от инструмент за масово съблазняване, минем през воал за изолиране от околните и стигнем до комаро-ловачка. И след като ви убедих, че освен дългокоса съм и адски забавна мога да мина към сериозната тема.

Има прекалено много хора, които губят косата си в следствие от борбата с рака. Това, макар и малък проблем на фона на всичко останало, има сериозни последици върху самочувствието на една жена. На разноските около болестта само им трябва и перука, като се има предвид, че естествените започват от 700 лева нагоре. Ето тук идва и малката роля, която всяка една от нас може да изиграе в помощ на борбата на тези жени.

Да отрежеш косата си не е края на света, особено след като на година расте с 15 см, а за някого това може да е ценен подарък. Добротата е заразна, не струва много и е безценна. Когато в апокалиптичната градушка преди няколко седмици една напълно непозната жена ме качи в колата си реших, че трябва да предам нататък поне една малка добринка.

Мисля, че много повече хора биха дарили коса, ако знаеха, че не е нужно да се обръснат 0 номер, защото от всичко над 25 см може да се направи перука. Затова споделям цялото изживяване публично. Не за да се изживея като невероятно добра и жертвоготовна личност, каквато със сигурност не съм, защото не се обръснах, а дарих само половината си коса, а за да мотивирам още хора да се включат.

Ако поне 1 от вас чете това и се замисли дали да не дари косата си или да не направи малък жест за друго човешко същество, ще е имало смисъл от цялата ми купчина букви дотук. Е, стига с буквите, време е за малко видео от вчера, когато един прекрасен и безкрайно мил Филип отряза половината ми коса:

Ади,
a piece of Adi!

Moroccanoil Treatment

Обичам масло. И за косата ми, и за кожата ми, и на филийката ми. Но за филийката по-късно, сега нека ви разкажа за новото ми откритие – аргановото масло.

Като една съвременна Рапунцел, цял живот поддържам косата си супер дълга. Имам късмета да е наследствено естествено черна и да ме мързи прекалено много да я мъча с маши и преси. Мързи ме обаче и да я реша и глезя с балсами и маски, така че си търсих продукт, който да е бърз, ефективен и лесен за използване без измиване. And I found my guy – Mr. Moroccanoil Treatment. Този господин е пълен с мастни киселини, омега-3 масла, антиоксиданти и витамини, след който косата ми е коприна. Не оставя мазньоч, а се абсорбира изцяло от косата, което е най-големият плюс лично за мен. Има и още нещо – аромата. Ох, този аромат. В минал живот сигурно съм била полицейско куче, защото реагирам много силно на миризми и буквално мога да харесам някого само защото носи хубав парфюм. Le boyfriend ме омая и с това и 5 години по-късно мога да потвърдя, че любовта ми минава през носа.