По пътя на боклука – рециклирането в България

От момента, в който заживях самостоятелно когато бях на 21, започнах да осъзнавам колко много боклуци се събират само за една седмица и то от двама души. Един уикенд в Южния парк попаднах на някакво събитие за рециклиране и ми подариха едно малко кошче за разделно събиране – така започна моят отговорен към планетата adult life.

Странно ми е, че все още има хора, които не рециклират. Предполагам някои се съмняват в ефективността на процеса или в това дали трудът им си заслужава. Затова направих 2 неща:
– приех покана да отида централата на Екопак, след което посетих две линии за сепариране на отпадъци от хартия в Гара Искър и за стъкло в с. Равно поле
– зададох въпросите на всички коментирали под снимката ми във Facebook директно на Екопак:

Как се процедира с кофите, в които има изхвърлен и нерециклируем отпадък и разделят ли се видовете стъкло по цвят?

След като камионите обслужат съответният цвят контейнери те отпътуват до площадка за сортиране на отпадъка. За хартията и пластмасата е един вид, а за стъклото друг вид инсталация. Така те се сортират на различни площадки. Всеки тип отпадък се сортира по видове, например пластмасата се сортира на твърда и мека, пластмасовите бутилки освен това се сортират и по цвят. Основно няколко вида пластмаса се разделя – РЕТ, HDPE, LDPE, PP, PVC, PS. Хартията се разделя най-грубо на картон –бял, сив или кафяв; списания, вестници, офис хартия и др. На този етап стъклото не се разделя по цвят, предстои модернизиране на инсталацията до края на 2016 г., след което ще се разделя и по цвят. Отпадъците, които не могат да се рециклират се транспортират до депо.