Тази птича история съвсем не е невероятна. Да си птиче в този голям свят не е лека работа. Да не говорим, че изразът “Една птичка пролет не прави” не е особено мотивиращ за тях. За нас хората също.
Сутринта видях хора, скупчили се около едно малко птиче. Паднало от някъде, измръзнало и седеше неподвижно на ситните си краченца. Някои казваха, че вероятно е болно и миеха ръцете си с мокри кърпички. Най-добре било да го оставим там, ако е силно да оживее, ако е болно – не. Така е една идея по-лесно да продължим с деня си.
Силата на едното птиче, на единия човек според мен обаче е голяма и с малко помощ една птичка без проблем прави пролет, поне в душата. Всеки има нужда от подкрепа, от добра дума, от усмивка или от малко побутване, за да полети. Безразличието е смъртоносно и като, че ли това е болест, която идва с възрастта. Като всяка друга. Всяко дете би се борило да спаси макар и едно толкова миниатюрно и незначително за големия свят мъниче.
На близо имаше ветеринарна клиника и заведох птичето до там в кутийка от кафе. Дали от кафето или от топлината, малкия се съживи, разписука се и даже литна. Супер милите доктори от клиниката го прегледаха и казаха, че е здраво, но вероятно е измръзнало. Не знаем какъв вид е, но според мен се казва Кирил. Забелязвам, че това име отива на почти всяко животно. Ако някой денс le boyfriend имаме куче и то ще се казва така.
Та Кирил е вече жив и здрав. Стоплен и готов за пролетта. Посъветваха ме да го върна в района, в който го намерих, но да го кача високо на някое слънчево дърво. За късмет намерих точно такова дърво в паркчето до офиса ми и бас ловя, че на него хвърчаха същите жълтоглави пилци. Кирил сега си е със семейството, а за мен той донесе пролетта точно днес.
• АДИ •
FACEBOOK • INSTAGRAM • BLOGLOVIN • PINTEREST
