Синята брада на Амели Нотомб

Да се пише за книга е трудно. Книгата се чете.

За да се мотивира човек да чете повече книги помага писането за тях, е така като бележка за миналото, за спомен за прочетеното, за изживяното. След последната страница е приятно да побездействаш и да оставиш усещанията от книгата да се утаят в съзнанието ти. Затова няма да бързам с писането, нека само дойде дори и късно. Късно и по нощите.

Вече минаха няколко дни от както прочетох “Синята брада” на Амели Нотомб. Още помня детското, което даваха когато бях малка по телевизията по приказките на братя Грим. Синята брада и тогава си беше зловеща, но и тогава не ме спираше да искам да разгадавам тайни.